Сега си представете следното. Купувате си нов автомобил, който няма мултимедийна система. Но пък има място за таблет. Който струва не повече от 1000 лв. и може да направи всичко, което и екранчето върху таблото. И много повече.

Автомобилните производители имат много по-висока норма на печалба от допълнителното оборудване на вашата нова кола в сравнение с това, което биха спечелили ако си купите базов модел. По тази причина те не искат да ползвате личния си таблет като интегрирана част от колата, която купувате.

Вместо това те правят нещо друго с автоморги софия. Дават възможност на програмистите да пишат приложения за мултимедийните системи. Това става чрез т.нар. SDK (Software Development Kit), които пък могат да получават и изпращат данни на автомобила, чрез т.нар. API-та (Application Programming Interface). Какво се получава в крайна сметка? Програмистите пишат за нова операционна система, чиито специфики вече са зададени от производителя. Така автомобилните компании имат тотален контрол върху възможностите на съответните приложения, тяхната цена, дистрибуция и разбира се – качество.

Добре ли е това? Добре е за производителите. Защото а) продължават да продават скъпите си мултимедийни системи и б) могат да печелят от приложенията за тях.

Къде са потребителите в тази схема за изкупуване на коли? Чрез подобни приложения те ще получат повече за парите си. Като възможността да получават информация директно в автомобила от The Weather Channel или пък да слушат в колата (почти) всяко радио по света през TuneIn , какъвто е проекта върху който в момента работят в General Motors.

Потребителите обаче, могат да получат и много повече. Те могат да спестят пари от мултимедийните системи, могат да имат повече приложения, могат да слушат още повече (и различна) музика, могат да измерват страничното ускорение в завой и дори да играят тетрис по светофарите (друг е въпросът, доколко е разумно) и т.н.

Но ако автомобилните компании искат да печелят наистина младите клиенти (т.нар. поколение Y, родени между 1980 и 2000 г.), те не тябва да ги блокират в собствената си операционна система. Дайте им достъп до или интерфейс към Android или iOS в един младежки автомобил и вижте какво ще се случи с продажбите. Експлозия!

Така стигаме до екзистенциален въпрос за гуми втора употреба, каквато е този за свободата. „Приятел е този, който ти дава свободата да бъдеш себе си” казва Джим Морисън, легендарният вокал на Doors.

Могат ли автомобилните компании да бъдат истински приятели с клиентите си? Да напуснат лоното на лъскавите брошури, фееричните реклами и напарфюмираните автосалони. И да им дадат свободата да изберат най-доброто за себе си …

Който го направи пръв, със сигурност ще спечели днешните младежи. Подсказка – и не само тях!